Софийски разговори за Европа, 13.09.2013. Концепция на събитието.

Въведение:

„Софийските разговори за Европа“ ще се проведат в ключов момент за българското общество. Момент на политическа нестабилност и едновременно с това, момент на повишена гражданска активност.

България не е уникална в това отношение. Демонстрациите и протестите са навсякъде около нас – Турция, Бразилия, Египет, както и множество по-малки събития, които рядко са представяни от световните медии и затова са по-малко видими за глобалната публика.

Това, което е уникално за всяка ситуация е как гражданското общество успява (или не успява) да развие своя собствена дългосрочна стратегия за промяна и да работи за нейното постигане. Защото, както Дейвид Роткоф твърди в скорошна статия във „Foreign Policy“: „Най- голямата сила, която трябва да бъде преодоляна в правителствата и обществата навсякъде е инерцията. Демонстрациите са лесни. Продължителната промяна е трудна.“[1]

„Софийски разговори за Европа“ ще изследва как българите, част от европейското семейство, развиват свой собствен план и цели за развитие, базирани на европейските ценности за свобода, активно гражданско общество и лична отговорност, но също така – прозрачност, откритост и отчетност на публичните власти и т.н. Това е труден и бавен процес, но това, което е заложено на карта, е от изключителна важност: да променим цялостната ситуация, в която живеем.

В допълнение, конференцията „Софийски разговори“ ще изследва каква е ролята на творците и интелектуалците в тези процеси. Нещо повече: Какви са връзките между изкуството, културата и активното гражданско общество?

Не на последно място, „Софийски разговори“ ще постави по- прагматични въпроси за развитието на по-благоприятни условия за изкуствата и културата в Европа и в България, включително чрез финансовите инструменти на Европейския съюз.

Два хоризонтални теми:

1. Европейско измерение

 „Софийски разговори за Европа 2013“ е част от паневропейски процес, който започна през 2012 с берлинската конференция „Душа за Европа“ и включващ обществено-граждански дебати с политици, артисти и интелектуалци в Брюксел, Амстердам, Гимараеш, Клуж, Лион и други градове в Европа. Този процес ще кулминира в Берлинската конференция 2014, организирана в партньорство с Европейския парламент, където различни теми, свързани с европейското бъдеще, ще бъдат дискутирани и ще бъдат определени по- нататъшни стъпки за промени.

Дискусията няма да се фокусира върху списъка с предизвикателствата, с които българите се сблъскват днес, а ще представлява дебат за европейските предизвикателства в една държава членка на ЕС и как европейските граждани могат да се справят с тях. Гости от Германия, Холандия, Унгария, Белгия, Румъния и от други държави ще се присъединят към българите в дискутирането на бъдещето на Европа.

2. Културата като движеща сила

Конференцията „Софийски разговори“ е базирана върху разбирането, че активно гражданско общество е невъзможно без активно лично участие в изкуството и културата.

Нещо повече, европейското гражданство е културен въпрос. Европа е не само икономически проект, но преди всичко културен проект. Именно затова европейското гражданство е тема на културата.

По тази причина дебатите винаги ще отпращат към мястото на културата в нашето общество и нейната роля в общото ни развитие.

Четири панела:

1.      Европа като културен и граждански проект. Дебатът за бъдещето на Европа

2.      Активно гражданско участие в политическите процес. Ролята на творците и интелектуалците

3.      „Европейска столица на културата“ като граждански проект

4.      Европейските структурни фондове като инструмент за развитие чрез култура. Извлечени поуки и нови предизвикателства.

Съдържание на четирите теми:

Европа като културен и граждански проект. Дебатът за бъдещето на Европа

Европа е културен проект. Европа е повече от икономически и финансов съюз и бъдещето на Съюза зависи от задълбочаване на културната интеграция и същевременно запазване на културното многообразие на Европа. Проекти като новата инициатива на Барозо „Нови наративи за Европа“ ще бъдат дискутирани, но с ясното разбиране, че новите наративи и идеи за Европа трябва да бъдат създадени от гражданите, а не наложени отгоре.

Европа е граждански проект. Бъдещето на Европа е възможно само чрез сътрудничество между гражданите и институциите. Само Съюз на страните-членки вече не е достатъчен. Гражданите на Европа изискват да бъдат по-добре представени и да имат по-голямо участие във взимането на решения. Ще дискутираме как всичко това може да бъде постигнато и какви са примерите от различните европейски страни.

В допълнение: Къде е България в дебата за бъдещето на Европа и защо българските граждани и политици не участват активно в дефинирането на тяхното собствено бъдеще?

И – можем ли да говорим за европейска периферия  – Изток и Юг – която е често възприемана като обект, а не като субект на европейското развитие.

Активно гражданско участие в политическите процеси. Ролята на творците и интелектуалците.

Възможно ли е да се разработи гражданска програма за развитието на България и Европейския съюз, паралелно с официалните политически програми? Как гражданската програма може да взаимодейства с програмата на институциите и политическите партии? Как да се преодолее повишаващото се недоверие към политическия свят и как да се даде глас на различни сектори и слоеве от гражданското общество?

Каква е ролята на творците и интелектуалците в този процес? Дали творците са само цветни, креативни и популярни части от протестите? Или тяхната роля е много по-голяма и важна – не само да забавляват, но да помагат в създаването на нови визии за бъдещето? Заинтересовани ли са европейското и българското общество да чуят своите интелектуалци?

Какво можем да научим за Европа от българската ситуация?

„Европейска столица на културата“ като граждански проект

"Европейска столица на културата" (ЕСК) е мащабен проект с огромно потенциално въздействие върху всеки град, който издига кандидатурата си и със сигурност за града, който го спечели, включително с позитивно въздействие върху визията на града, върху икономиката на града, градското развитие и социалната кохезия. Но ЕСК не е проект за развитие на туризма. ЕСК е проект насочен към културата и гражданското участие. Основният въпрос пред една Европейска столица на култура е как един град да бъде устойчиво трансформиран със силата на културата. Трансформация, която не е изкуствена и повърхностна, а е същинска промяна, извършена заедно с гражданите и творците. Подготвени ли са българските кандидатстващи градове за такава трансформация и какви са европейските примери? Какво е европейското измерение на тези процеси?

В допълнение, ЕСК трябва да бъде процес, който започва няколко години преди и продължава няколко години след реалната година на връчването на титлата (2019 в българския случай) Какво следва да направим от тук нататък, за да създадем условията за успешна столица на културата? И какво трябва да постигнем през 2019, за да осъществим желаната промяна и да запазим развитието? От ключово значение ли е устойчивостта на ЕСК проекта и тясно свързан ли е с устойчивостта на творците и художествените организации в града? Проектът създава ли стабилна и благоприятна среда за разцвета на изкуствата и развитието на творците или не?

Европейски структурни фондове като инструмент за развитие чрез култура. Извлечени поуки и нови предизвикателства.

Европейските структурни фондове са насочени към постигане на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.Изкуствата и културата могат да улеснят постигането на тези цели, и то не само чрез така наречените „творчески индустрии“.

През 2009 конференцията „Душа за Европа“ в София доведе до значителна промяна в Оперативната Програма „Регионално развитие“ и 10 милиона евро бяха преразпределени за „иновативни културни събития“. Това беше изключителен пробив, не само за България, но и на европейско ниво, защото никога преди фондове за регионално развитие са били насочвани със специална схема за развитието на живата съвременна култура.

В същото време прилагането на тази схема в България донесе много проблеми и разкри много нерешени въпроси. Неясни критерии и сложни административни процедури (включително темата за обществените поръчки в сферата на културата) допринесоха за изключителните трудности при изпълнението на почти всеки проект. Освен това, гражданските организации, планирани като основни бенефициенти, всъщност бяха изключени от схемата и останаха само като партньори на общините, с аргумента, че неправителствения сектор не разполага с капацитета да се справи с европейските фондове.

Сега, в процеса на подготовка на следващото поколение оперативни програми ние бихме искали да избегнем старите грешки и да създадем по-добри условия за градско и регионално развитие чрез културни проекти.

Целта на този панел е да представи и проучи европейския и българския опит в използването на културата като инструмент за градско и регионално развитие и да дискутира как този опит може да бъде засилен чрез Структурните фондове на ЕС.

Важна цел на конференцията

Една от целите на „Софийски разговори за Европа“ е да създаде платформа – на българска почва – за отворен диалог, на равни начала, между политици, граждани, творци и интелектуалци върху теми от национално и европейско значение. В допълнение, организаторите на конференцията целят да създадат предпоставки и механизми, с които да гарантират продължаването на диалога в дългосрочна перспектива.

---

[1] "You Say You Want a Revolution?", Foreign Policy, July 1, 2013:

http://www.foreignpolicy.com/articles/2013/07/01/you_say_you_want_a_revolution_street_protests