Софийски
разговори за Европа, 13.09.2013. Концепция на събитието.
Въведение:
„Софийските
разговори за Европа“ ще се проведат в ключов момент за българското общество. Момент
на политическа нестабилност и едновременно с това, момент на повишена
гражданска активност.
България не е
уникална в това отношение. Демонстрациите и протестите са навсякъде около нас –
Турция, Бразилия, Египет, както и множество по-малки събития, които рядко са
представяни от световните медии и затова са по-малко видими за глобалната
публика.
Това, което е
уникално за всяка ситуация е как гражданското общество успява (или не успява) да
развие своя собствена дългосрочна стратегия за промяна и да работи за нейното
постигане. Защото, както Дейвид Роткоф твърди в скорошна статия във „Foreign
Policy“: „
Най- голямата сила, която
трябва да бъде преодоляна в правителствата и обществата навсякъде е инерцията.
Демонстрациите са лесни. Продължителната промяна е трудна.“
„Софийски
разговори за Европа“ ще изследва как българите, част от европейското семейство,
развиват свой собствен план и цели за развитие, базирани на европейските
ценности за свобода, активно гражданско общество и лична отговорност, но също
така – прозрачност, откритост и отчетност на публичните власти и т.н. Това е труден
и бавен процес, но това, което е заложено на карта, е от изключителна важност:
да променим цялостната ситуация, в която живеем.
В допълнение,
конференцията „Софийски разговори“ ще изследва каква е ролята на творците и
интелектуалците в тези процеси. Нещо повече: Какви са връзките между изкуството,
културата и активното гражданско общество?
Не на
последно място, „Софийски разговори“ ще постави по- прагматични въпроси за
развитието на по-благоприятни условия за изкуствата и културата в Европа и в
България, включително чрез финансовите инструменти на Европейския съюз.
Два хоризонтални теми:
- Европейско
измерение
„Софийски
разговори за Европа 2013“ е част от паневропейски процес, който започна през
2012 с берлинската конференция „Душа за Европа“ и включващ
обществено-граждански дебати с политици, артисти и интелектуалци в Брюксел,
Амстердам, Гимараеш, Клуж, Лион и други градове в Европа. Този процес ще
кулминира в Берлинската конференция 2014, организирана в партньорство с
Европейския парламент, където различни теми, свързани с европейското бъдеще, ще
бъдат дискутирани и ще бъдат определени по- нататъшни стъпки за промени.
Дискусията няма да се фокусира върху
списъка с предизвикателствата, с които българите се сблъскват днес, а ще
представлява дебат за европейските предизвикателства в една държава членка на
ЕС и как европейските граждани могат да се справят с тях. Гости от Германия,
Холандия, Унгария, Белгия, Румъния и от други държави ще се присъединят към
българите в дискутирането на бъдещето на Европа.
- Културата
като движеща сила
Конференцията „Софийски разговори“ е
базирана върху разбирането, че активно гражданско общество е невъзможно без
активно лично участие в изкуството и културата.
Нещо повече, европейското гражданство е
културен въпрос. Европа е не само икономически проект, но преди всичко културен
проект. Именно затова европейското гражданство е тема на културата.
По тази причина дебатите винаги ще
отпращат към мястото на културата в нашето общество и нейната роля в общото ни
развитие.
Четири панела:
1.
Европа като културен и граждански проект.
Дебатът за бъдещето на Европа
2.
Активно гражданско участие в политическите
процес. Ролята на творците и интелектуалците
3.
„Европейска столица на културата“ като
граждански проект
4.
Европейските структурни фондове като инструмент
за развитие чрез култура. Извлечени поуки и нови предизвикателства.
Съдържание на четирите
теми:
Европа
като културен и граждански проект. Дебатът за бъдещето на Европа
Европа е
културен проект. Европа е повече от икономически и финансов съюз и бъдещето на Съюза зависи
от задълбочаване на културната
интеграция и същевременно запазване на културното многообразие на Европа. Проекти като
новата инициатива на Барозо „Нови наративи за Европа“ ще бъдат дискутирани, но
с ясното разбиране, че новите наративи и идеи за Европа трябва да бъдат
създадени от гражданите, а не наложени отгоре.
Европа е граждански
проект. Бъдещето на Европа е възможно само чрез сътрудничество между гражданите
и институциите. Само Съюз на страните-членки вече не е достатъчен. Гражданите
на Европа изискват да бъдат по-добре представени и да имат по-голямо участие
във взимането на решения. Ще дискутираме как всичко това може да бъде постигнато
и какви са примерите от различните европейски страни.
В допълнение:
Къде е България в дебата за бъдещето на Европа и защо българските граждани и
политици не участват активно в дефинирането на тяхното собствено бъдеще?
И – можем ли
да говорим за европейска периферия – Изток
и Юг – която е често възприемана като обект, а не като субект на европейското
развитие.
Активно
гражданско участие в политическите процеси. Ролята на творците и
интелектуалците.
Възможно ли е
да се разработи гражданска програма за развитието на България и Европейския
съюз, паралелно с официалните политически програми? Как гражданската програма
може да взаимодейства с програмата на институциите и политическите партии? Как
да се преодолее повишаващото се недоверие към политическия свят и как да се
даде глас на различни сектори и слоеве от гражданското общество?
Каква е
ролята на творците и интелектуалците в този процес? Дали творците са само
цветни, креативни и популярни части от протестите? Или тяхната роля е много
по-голяма и важна – не само да забавляват, но да помагат в създаването на нови
визии за бъдещето? Заинтересовани ли са европейското и българското общество да
чуят своите интелектуалци?
Какво можем
да научим за Европа от българската ситуация?
„Европейска
столица на културата“ като граждански проект
"Европейска
столица на културата" (ЕСК) е мащабен проект с огромно потенциално
въздействие върху всеки град, който издига кандидатурата си и със сигурност за
града, който го спечели, включително с позитивно въздействие върху визията на
града, върху икономиката на града, градското развитие и социалната кохезия. Но
ЕСК не е проект за развитие на туризма. ЕСК е проект насочен към културата и
гражданското участие. Основният въпрос пред една Европейска столица на култура
е как един град да бъде устойчиво трансформиран със силата на културата. Трансформация,
която не е изкуствена и повърхностна, а е същинска промяна, извършена заедно с
гражданите и творците. Подготвени ли са българските кандидатстващи градове за
такава трансформация и какви са европейските примери? Какво е европейското
измерение на тези процеси?
В допълнение,
ЕСК трябва да бъде процес, който започва няколко години преди и продължава
няколко години след реалната година на връчването на титлата (2019 в българския
случай) Какво следва да направим от тук нататък, за да създадем условията за
успешна столица на културата? И какво трябва да постигнем през 2019, за да
осъществим желаната промяна и да запазим развитието? От ключово значение ли е
устойчивостта на ЕСК проекта и тясно свързан ли е с устойчивостта на творците и
художествените организации в града? Проектът създава ли стабилна и благоприятна
среда за разцвета на изкуствата и развитието на творците или не?
Европейски
структурни фондове като инструмент за развитие чрез култура. Извлечени поуки и
нови предизвикателства.
Европейските структурни фондове са насочени към постигане на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.Изкуствата
и културата могат да улеснят постигането на тези цели, и то не само чрез така
наречените „творчески индустрии“.
През 2009 конференцията „Душа за Европа“ в София доведе до значителна
промяна в Оперативната Програма „Регионално развитие“ и 10 милиона евро бяха
преразпределени за „иновативни културни събития“. Това беше изключителен
пробив, не само за България, но и на европейско ниво, защото никога преди фондове
за регионално развитие са били насочвани със специална схема за развитието на
живата съвременна култура.
В същото време прилагането на тази схема в България донесе много проблеми и
разкри много нерешени въпроси. Неясни критерии и сложни
административни процедури (включително темата за обществените поръчки в сферата
на културата) допринесоха за изключителните трудности при изпълнението на почти
всеки проект. Освен това, гражданските организации, планирани като основни
бенефициенти, всъщност бяха изключени от схемата и останаха само като партньори
на общините, с аргумента, че неправителствения сектор не разполага с капацитета
да се справи с европейските фондове.
Сега, в
процеса на подготовка на следващото поколение оперативни програми ние бихме
искали да избегнем старите грешки и да създадем по-добри условия за градско и
регионално развитие чрез културни проекти.
Целта на този
панел е да представи и проучи европейския и българския опит в използването на
културата като инструмент за градско и регионално развитие и да дискутира как
този опит може да бъде засилен чрез Структурните фондове на ЕС.
Важна цел на конференцията
Една от
целите на „Софийски разговори за Европа“ е да създаде платформа – на българска
почва – за отворен диалог, на равни начала, между политици, граждани, творци и
интелектуалци върху теми от национално и европейско значение. В допълнение,
организаторите на конференцията целят да създадат предпоставки и механизми, с
които да гарантират продължаването на диалога в дългосрочна перспектива.
"You Say You Want a
Revolution?", Foreign Policy, July 1, 2013:
